Коледни базари, фирмени празненства, семейни събирания и покупки на подаръци са сред нещата, с които най-вече го свързваме. Но нека не забравяме, че също така това е и месецът, в който идва зимата…
А с нея, идва и възможността да се забавим. Да намалим темпото и да погледнем навътре в себе си. Природата, в своето величие, ни дава пример и позволение да я последваме – така, както го е правила винаги. Зимата е време на покой, но и на тихо съзряване, защото всеки нов растеж започва в тишината и тъмнината. В студените й дни целият свят се забавя и сякаш ни приканва да погледнем към най-дълбоките пластове на същността си. И точно в това се крие смисълът – под суровата зимна постеля набъбват и се готвят за покълване семената, скрити в земята, но и онези в сърцата ни. Зимата защитава този невидим все още живот, подхранва го с нашата вътрешна топлина и го подготвя да разцъфти. И макар често да й се мръщим, тя е наш най-верен съюзник.
А когато съумем да се движим в унисон с природните цикли и да празнуваме по един жив, но и осъзнат начин – тогава и самият животът празнува заедно с нас. Тогава може да чуем нежния ангелски шепот да звънти като най-красивата музика, а празничните светлинки сякаш стават част от нашата вътрешна светлина. Всяка малка радост се усеща съкровено и пълнокръвно и всеки момент на уют и топлина е точно онова, от което имаме нужда. Декември е…
